Национален Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата (НИНТМК)
Идеен Проект
Автор: Росица Охридска-Олсон
Настоящият документ е идеен проект за създаване на Национален Институт по Нови Технологии и Маркетинг на Културата. Той е плод на объждания и проучвания мецду различни индивиди и не предсвтавлява становището на никоя държавна институция, политическа партия или организация. В него са изразени само личните идеи на автора, основани на проучвания и най-добрите практики в Европейската Общност и САЩ.
1. Въведение и причини за възникването на идеята
Поради редица причини в България, както и в много други страни в които пазарната икономика е все още сравнително ново явление, културата (както културното наследство, така и живата култура) се смятат за нестопански отрасъл и се осланят на финансовата поддръжка само на държавните и общински бюдежети. Въпреки многото опити да се преработи закона за културното наследство, все още няма правова рамка, която не само да позволи, но и да окуражава самофинансирането и печалбите от неимоверно богатата култура на България. Държавните и обшински културни институции и фондации нямат достатъчно средства (финансови и тези на човешките ресурси) да информират, пропагандират и спомагат за финансирането си извън бюджетните средства. От друга страна, те не са екипирани с познанията и правните рамки да провеждат маркетингова дейност, както и да служат като основен елемент при маркетинга на културния туризъм. Над 300 музея и 40000 паметници на културата и неизброимо много други организации свързани с живата култура (театри, филмопроизводство, занаяти, изпълнителски изкувства, модерна художествена култура, дигитална култура и др.) са малко или почти неизползувани от широките маси в България за образование, повдигане на общото културно ниво на нацията и най-вече като обект на туризма. В международен мащаб името на България не се свързва с място на богата култура – както жива култура, така и съкровищница на Европейското културно наследство – което прави бългаската култура «една от най-добре пазените тайни» в света.
Затова смятам, че най-належащо е да се създаде орган, чиято задача ще бъде информация и маркетинг за българската култура.
1.1. Определение за Маркетинг:
Маркетингът е постоянна дейност за планиране,образуване, предлагане на определени пазари, дистрибуция и реклама на конкретни идеи, продукти, услуги, организации и събития с цел материална или духовна печалба и задоволяването на духовните и материални нужди както на създателя на тези идеи, продукти, организации и събития, така и тяхните потребители.(Определение на автора, базирано на уеб определение).
1.2. Определение за Културен Продукт:
Културният продукт е комплексния материален и нематериален израз на културата на човешкото общество (изкувство, литература, начин на живот, ценностни традиции, вярвания, интелектуално, емоционално и материално културно наследство), който може да се «пакетира» като продукт, идея, организация, събитие, или услуга с конкретни качества и цена, и който е създаден, представен и дистрибуиран на определени пазари с цел материална и духовна печалба. .(Определение на автора, базирано на уеб определение за култура)
ЗАБЕЛЕЖКА: Културният продукт не е равнозначен на продукт на културата.
Пример за успешен културен продукт:
Рисуваните Църкви в Румъния, Замъците на Лоара (Франция), Музеите Гугенхайм, Долината на Тракийските Царе, Килимарството, Фестивалът «Варненско Лято»
Пример на израз на културата, който не е културен продукт:
Чипровските килими в музея на гр. Чипровци, Тракийската Гробница на Юнеско в Казанлък или Свещари, логотип създаден за употреба от на музея в Стара Загора.
Защо последните примери не са културен продукт? Те са продукт на традиционните занаяти (жива култура и културно наследство) в случая на Чипровските килими, на култовите традиции на Тракийската Култура (културно наследство и вярвания на траките) в случая на Тракийската Гробница в Казанлък и на графичното дигитално изкувство на дизайнера създал логотипа, в случая на РИМ Стара Загора. Те обаче не са културен продукт, защото не могат да бъдат продадени и дистрибуиирани с цел печалба. Обаче ако те са «пакетирани» под формата на услуга – посещения, отпечатване върху сувенирни материали, създаване на реплики и други, те се превръщат в културен продукт.
2. Тип на органа Национален Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата : национален, държавно-обществен, с публично-частна структура, експертно-консултативно-координационно-изпълнителен, самофинансиращ се.
3. Функции на Национален Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата
3.1. Изработва анализи на състоянието на българския културния продукт, включително и анализи на конкурентноспособността на различните пазари
3.2. Изработва краткосрочни и дългосрочни стратегии за създаване, дистрибуция и реклама на културния продукт на България
3.3. Планира и извършва обучението на кадрите в културния маркетинг, разпространението на информация и реклама на българския културен продукт
3.4. Изработва бази от данни за информация за културния продукт с цел използуването им от държавни, общински органи и организации, частни предприятия в областта на културата и туризма, както и чуждестранни организации, частни фирми и индивиди, с цел информация и реклама на българския културен продукт.
3.5. Изготвя и утвърждава годишни препоръчителни програми за изразходване на държавните и общински средства за развитието и маркетинга на културния продукт
3.6. Изговтвя и утвърждава програма за информационното обезпечаване на културния продукт
3.7. Изготвя стандарти и упражнява контрол за спазването им при създаването и рекламата на културния продукт
3.8. Изготвя и реализира маркетингови планове за групи културни продукти
3.9. Консултира и организира обществено и частно финансиране за технологическото обезпечаване, образованието на кадрите по менажиране и маркетинга на културните продукти
3.10. Информира широката общвенност, държавните и общински органи, частните предприятия в туризма, образованието и др. както в национален, така и в международен мащаб за новите културни продукти и събитията свързани с тях.
3.11. Участвува в създаването, ценообразуването и предлагането на международните пазари на културните продукти свързани с националното културно наследство, и най-вече във връзка с движимите и недвижими културни ценности с национално значение, както и живата култура (събития, занаяти, музика, и тн.).
Пример: създава график на изложбите на тракийското злато, урежда маркетинга и определя цената, която чуждите музеи трябва да платят за излагане на изложбата, определя доставчиците на придружаващатите сувенири към изложбата и др.
3.12. Участвува в конкурси за грантове, и програми за финансиране на културата в Европейски и международен мащаб.
3.13. Създава единна Интернет базирана информационна система за българския културен продукт като цяло и я обновява (пример: culture.gr)
3.14. Създава единен портал за електронна търговия на сувенири, реплики, печатни материали, научни статии и др. свързани с българския културен продукт.
3.15. Създава, финансира и ръководи национален център за обучение на маркетинга в културата.
3.16. Предлага и лобира за създаване и промени в законодателството (закони, нормативни актове) в служба на културата
3.17. Изработва международни, национални и регионални стратегии за реклама на културния продукт, определя и намира финансиране за осъществяването им.
4. Структура на Национален Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата
Забележка: Тъй като целта на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата не е да дуплицира функциите на Министерството на Културата (както например Националния Съвет по Туризма дуплицира функциите на ДАТ), състава и структурата на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата трябва да рефлектира типа и функциите му, тоест да бъде национален, държавно-обществен, с публично-частна структура, експертно-консултативно-координационно-изпълнителен, самофинансиращ се. Затова предлагам следната структура:
Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата се състои от председател, управителен съвет, и членове (гласуващи и негласуващи).
Председател на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата е експерт в маркетинга на културата, избран с международен конкурс и се одобрява при 50% + 1 глас от Управителния Съвет и гласуващите членове.
В Управителния Съвет влизат:
1. Председател
2. Заместник-председател по Новите Технологии (избран с международен конкурс и се одобрява при 50% + 1 глас от Управителния Съвет и гласуващите членове)
3. Заместник-председател по Маркетинга - избран с международен конкурс и се одобрява при 50% + 1 глас от Управителния Съвет и гласуващите членове
4. Директор за Връзки с Общественността - избран с международен конкурс и се одобрява при 50% + 1 глас от Управителния Съвет и гласуващите членове
5. Директор Културно Наследство – назначен от Председателя
6. Директор Жива Култура – Назначен от Председателя
7. Финансов Директор - избран с международен конкурс и се одобрява при 50% + 1 глас от Управителния Съвет и гласуващите членове
8. Директор на Правен Отдел - избран с международен конкурс и се одобрява при 50 %+ 1 глас от Управителния Съвет и гласуващите членове
9. Директор по въпросите на Културния Туризъм- избран с международен конкурс и се одобрява при 50 %+ 1 глас от Управителния Съвет и гласуващите членове
10. Секретар (назначен от председателя) – Секретарят няма право на глас в Управителния Съвет
Забележка: Първите членове на Управителния Съвет са назначени временно за 6 месеца, без никакви други правомощия, освен да организират и публикуват конкурсите за членове на управителния съвет. В този временен управителен съвет влизат 10 члена определени от Министерски Съвет с право на вето от Президента на Републиката, и от председателите на всяка партия в тройната коалиция. Тези членове нямат никакви бюджетни правомощия или заплати.
Гласуващи членове:
Представители на държавната и местната власт:
Министър на Културата или упълномощено от него/нея лице
Министър на Външните работи или упълномощено от него/нея лице
Министър на Икономиката и Енергетиката или упълномощено от него/нея лице
Министър на Транспорта или упълномощено от него/нея лице
Министър на Регионалното Развитие или упълномощено от него/нея лице
Министър на Образованието и Науката или упълномощено от него/нея лице
Министър на Околната среда и Водите или упълномощено от него/нея лице
Министър на Земеделието и Горите или упълномощено от него/нея лице
Министър на Финансите или упълномощено от него/нея лице
Директор на Национален Институт по Паметниците на Културата
Директор на Дирекция Музеи и Галерии към Министерството на Културата
Председател на Държавната Агенция по Туризма или негов/неин упълномощен представител
Изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции или упълномощено от него/нея лице
Председател на Държавната Агения за Младежта и Спорта или упълномощен представител
Всички Заместник-Председатели на Областни Съвети по ресор на културата, технологиите и туризма или техните упълномощени представители (За признаване на глас на тази група са нужни най-малко 50 %+ 1 представители от регистрираните членове)
Кметове на общини или техните представители (За признаване на глас на тази група са нужни най-малко 50% + 1 представители от регистрираните членове)
Представители на браншови сдружения в новите технологии, маркетинга, туризма и културата, асоциации и неправителствени организации и сдружения в сферите на културата, туризма, новите технологии, селското стопанство, занаятите, и малкия и среден бизнес. ЗАБЕЛЕЖКА: Броят на тези представители не се фиксира. Право на участие като гласуващ член обаче ще имат представители на тези организации само чрез внасяне на членски внос. При невнасяне на този членски внос, представителите на браншовите организации, асоцициации и неправителствените организации ще имат статут на безгласни членове/наблюдатели. (За признаване на глас на тази група са нужни най-малко 50% + 1 представители от регистрираните членове)
Представители на частния бизнес: ЗАБЕЛЕЖКА’ Броят на тези представители не се фиксира. Право на участие като гласуващ член обаче ще имат представители на тези фирми и организации само чрез внасяне на членски внос. При невнасяне на този членски внос, представителите на частния бизнес ще имат статут на безгласни членове/наблюдатели. (За признаване на глас на тази група са нужни най-малко 50% + 1 представители от регистрираните членове)
Всички членове с техните координати за контакт ще бъдът публикувани на уебстраницата на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата и обновявани когато нов член е прибавен към базата от данни.
5. Дейност на Национален Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата
Веднаж в годината през м. Април целия състав на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата ще провежда Годишно Събрание, при което е задължително да присъстват всички членове на Управителния съвет и гласуващите членове. Това годишно събрание ще:
Представя отчет за дейността през изминалата година
Одобрява бюджета за следващата година, започваща Януари следващата година, включително и заплатите на управителния съвет.(тоест 9 месеца преди влизането на сила на бюджета). За признаване на глас са нужни най-малко 50% + 1 от всички гласуващи членове.
Одобрява или предлага промени в общата стратегия на техническото обезпечаване и маркетинга на културата (За признаване на глас са нужни най-малко 50% + 1 от всички гласуващи членове)
Одобрява предложени договори за доставчици на услуги, след проведен конкурс от Управителния Съвет.
Одобрява или предлага нови институционни членове (от държавното или местно управление)
Приема план за промени и допълнения в законодателсвото и конкурсните планове на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг на Културата
Предлага и приема, когато е необходимо, промени в устава на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг на Културата
Одобрява или отхвърля предложението за назначение на кандидат, който да бъде в управителния съвет.
Забележка: Първите членове на Управителния Съвет са назначени временно за 6 месеца, без никакви други правомощия, освен да организират и публикуват конкурсите за членове на управителния съвет. В този временен управителен съвет влизат 10 члена определени от Министерски Съвет с право на вето от Президента на Републиката, и от председателите на всяка партия в тройната коалиция. Тези членове нямат никакви бюджетни правомощия или заплати. Те нямат право да свикват извънредни събрания, да предлагат или одобряват средства за разходи и други. Средствата за международните конкурси за първия управителен съвет се одобряват и финансират 50-5-% от държавния бюджет и този на общините. Тези средства се възстановяват обратно в срок от 1 година от бюджета на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата.
В останалото време от годината, дейностите на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата ще се ръководят и изпълняват от Управителния Съвет или от фирми/компании/организации чрез договори за определени дейности, одобрени от Годишното Събрание.
Всеки месец Секретаря на Управителния Съвет ще публикува на уебстраницата на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата месечен отчет на дейността.
6. Финансиране на дейността на Национален Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата
Финансирането на дейността на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата е като на фондация – тоест Института се самофинансира, като затова може да използува:
Участие в конкурси за държавни, общински, европейски и световни програми за финансиране на културата
Членски внос
Дарения
Приход от търговска дейност (печалбите от тази дейност се връщат 100% към бюджета на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата)
Забележка: През вторите шест месеца на първата година (След назначаването с конкурс на членовете на Управителния Съвет) финансирането на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата става от държавния и общински бюджет в пропорция 50-50%, като тези средства се връщат в срок от 1 година. За да може да започне правилното функциониране и дейността на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата ще има нужда от приблизително 1 милион евро, които трябва да влезат като заем на новорегистрираното юридическо лице с иедална цел, но имащо право на търговска дейност.
ЗАБЕЛЕЖКА КЪМ ТОЗИ ДОКУМЕНТ:
Този документ няма претенциите да бъде устав на Националния Институт по Нови Технологии и Маркетинг в Културата, нито негово пълно ръководство за дейностите. Всички негови части и позиции са отворени за обсъждане от всички заинтересовани страни и лица.
Росица Охридска-Олсон
